Първите срещи са онези странни, магически пространства между надеждата и самосъмнението. Още по-специално е, когато харесваш мъж – истински, не просто за секс. И изведнъж започваш да се питаш: как да се държа? Да се покажа ли такъв, какъвто съм, или леко да го „обработя“? Да бъда уверен, игрив, нежен, мълчалив, секси? Или всичко наведнъж? Истината е: няма формула. Но има истини, които често забравяме, докато се опитваме да впечатлим. Ето няколко от тях.
Първо – отпусни бронята. Ако си свикнал да се криеш зад роля – „мачо“, „винаги с шега“, „вечно недостъпен“ – може би е време да я оставиш на вратата. Никой не е дошъл на срещата, за да се бие. Покажи му себе си – не защитна версия на теб. Уязвимостта не е слабост. Тя е покана.
Не превръщай вечерта в интервю. Не е нужно да знаеш всичко за него още сега. Задавай въпроси, но не като анкета. По-важно е как отговаря, отколкото какво. Слушай, смей се, реагирай. Срещата не е тест – тя е танц.
Не се продавай. Представяй се. Не е нужно да доказваш колко си впечатляващ. Не си в конкурс. Разкажи му за любимото си кафе, за песента, която те разплаква, за нещата, които те палят. Ако това не го развълнува – не е за теб.
Сексът не е мерило за успех. Ако има желание и химия – супер. Ако няма – пак супер. Понякога истинското напрежение се гради бавно. Понякога не идва изобщо – и това също е отговор.
Не се страхувай от тишината. Мълчанието понякога говори повече от думите. Ако в паузата между темите просто седите и пиете вино, гледайки се – това не е провал. Това е възможност да се усетите.
И накрая – не се губи, докато го търсиш. Ако накрая си тръгнеш от срещата с мисълта: „Бях себе си“ – значи си успял. Дори ако няма втора.
UNLABELLED вярва в любовта. Но още повече – в това да се срещнеш първо със себе си. А после – с него.
unlabelledbg.com 
Вашият коментар