Роден в Обединеното кралство, висок 192 см, с тяло, което можеш да изследваш цяла нощ, и пенис от 20 см, необрязан – Джон Томас не е просто порнозвезда. Той е глас. Глас за гей мъжете, за хората, живеещи с ХИВ, за правото да бъдеш сексуален, уязвим и все пак горд.
Джон, разкажи ни откъде започна всичко? Как се озова пред камерата?
Започнах от нищото. Честно. Бях млад, пълен с комплекси и нуждаещ се от утвърждение. Работех в бар, когато един познат ми предложи да пробвам да се снимам. Първо отказах. После, след няколко чаши и няколко трудни месеца, си казах: „Защо не?“ Първото ми видео не беше шокиращо – беше освобождаващо. Оттогава насам знам, че камерата може да бъде терапия. Или оръжие. Зависи как я използваш.
Кои грешки от миналото са ти дали най-ценни уроци?
Да вярвам на хора, които ме виждат само като тяло. В индустрия като тази е лесно да загубиш представа за себе си. И съм го правил. Но всяко падане ме връщаше към нещо по-истинско – към границите ми, към ценностите ми, към хората, които ме обичат дори когато не изглеждам перфектно на екрана.
Често говориш открито за ХИВ. Как се отнася индустрията към това?
Смесено. Някои се страхуват. Други – ужасяват. Но има и такива, които ми благодарят, защото това създава пространство за реалност. Аз съм човек, не диагноза. И сексът с мен не е риск, а акт на доверие. Точно както трябва да бъде с всеки друг.
Какво търсиш в един мъж извън кадър?
Истина. Харесвам мъже, които не се извиняват за това, което са. Може да е доминантен, нежен, мълчалив или шумен – няма значение. Ако е себе си, вече съм възбуден. Връзката не започва в леглото. Започва в погледа, в смеха, в начина, по който те слуша.
С всеки ли би правил секс? Или имаш граници?
Имам много ясни граници. И ги пазя строго. Да работиш в порно не означава, че си достъпен за всеки. Напротив – научаваш се да казваш „не“ с пълно тяло. Вярвам в избора. В свободата да харесваш, но и в правото да откажеш. Това е най-секси.
Гледаш ли свои филми? Какво чувстваш, когато го правиш?
Понякога. Понякога съм си фен. Друг път съм критичен. Но често го правя, когато ми липсва определен момент или партньор. Камерата не лъже – запечатва енергия. И ако съм усетил нещо тогава, мога да го преживея отново.
Какво би казал на млад гей мъж, който се страхува да изрази сексуалността си?
Бих му казал: страхът е просто врата. Не я заобикаляй. Почукай, отвори, влез. Да бъдеш себе си е акт на революция. Особено когато обществото те е учило да мълчиш. Затова говори. Докосвай. Обичай. И го прави гордо.
Имаш ли фетиш, за който хората не подозират?
Имам няколко. Харесва ми да бъда вързан – не толкова заради самия акт, а защото ми дава усещане за пълно отдаване. Когато някой държи контрола, аз мога да се отпусна напълно. Това е много по-интимно, отколкото си мислят хората.
Какво най-много те възбужда по време на сцена?
Не е позата. Не е оргазмът. Това е моментът, в който партньорът спре за секунда, погледне ме в очите и се усмихне леко – като да каже „тук съм с теб“. Това е адреналинът. Истинската интимност в порното.
А има ли нещо, което никога не би направил, дори за най-добрата сцена?
Да симулирам. Ако нещо не ми харесва – казвам. Ако няма химия – няма. Лъжата пред камера се усеща, а тялото я помни. За мен сексът, дори заснетият, трябва да е истина – поне в този момент.
unlabelledbg.com 
Вашият коментар